Събития

                                           

                                                   Втора национална кръгла маса на тема:

                                   „Производство и маркетинг на български биопродукти“
На 15 ноември 2016 г. в Българската стопанска камара (БСК) в София се проведевторанационална кръгла маса, посветена на производството и маркетинга набългарскибиопродукти. Мероприятието бе организирано съвместно от БСК и ФондацияФАЕЛ. Участваха: Добринка Павлова – директор на дирекция, „Биологично земеделие и растениевъдство” в Министерството на земеделието и храните; проф. д-р Христина Янчева – ректор на Аграрен университет – Пловдив; д-р Стоилко Апостолов – управител на Фондация за биологично земеделие “Биоселена”; представители на „Лидл-България“, Българска асоциация “БИОПРОДУКТИ”, “Пазари Изток” ЕАД, журналисти, експерти, производители и търговски на български биопродукти.
Приветствие поднесе търговският съветник към посолството на Австрия в София г-жа Улрике Щрака. Тя разказа за богатия опит на австрийските производители на биопродукти и обеща да съдейства на българските производители да намерят партньори в Австрия.
Първият модул, който бе посветен на производството на биопродукти, се модерираше от зам. председателя на БСК г-н Георги Шиваров, а втория, посветен на маркетинга на биопродукти, се модерираше от председателя на Управителния съвет на Фондация ФАЕЛ проф. Димитър Хаджиниколов.
Основните изводи, до които достигна форума са следните:
· Има безспорен напредък в развитието на биоземеделието у нас, то постепенно се изравнява по степен на развитие със средните показатели на ЕС;
· Като недостатък обаче трябва да се изтъкне, че преобладаващата част от биопродуктите се продават на вътрешния пазар или изнасят в непреработен вид, като същевременно се внасят готови продукти от други страни, главно от ЕС;
· Все още се подценява значението на аграрната наука, както и на образованието въобще в сферата на биоземеделието.

%d1%81%d0%b5%d0%b3%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d1%82%d0%ba%d0%be

                                     

                                                          Лятна школа по биоземеделие

    Фондация ФАЕЛ организира заедно, с Професионалната гимназия по селско стопанство „Сергей Румянцев“ в град Луковит (http://pgss-lukovit.eu), лятна школа по биоземеделие. Тя се проведе от 17 до 22 юли 2016 г. и включваше теоретична и практическа част.
В теоретичната част имаше лекции и дискусии, които се проведоха от 17 до 20 юли в хотел „Росица“ в курорта „Свети Константин и Елена“ край Варна. Темите бяха: „История и съвременно състояние на биоземеделието в Европейския съюз и в България“ (История и съвременно състояние на биоземеделието.ppsx), „Изисквания за сертифициране на биоферми в растениевъдството“, „Изисквания за сертифициране на биоферми в животновъдството“ и „Бизнесплан и финансиране на биоферма“. Лектор по първата и последната теми бе проф. д.ик.н. Димитър Хаджиниколов, председател на Управителния съвет на Фондация ФАЕЛ (http://hadjinikolov.pro/), а по третата и четвърта – Милан Костадинов – консултант по сертифицирането на биоферми от „Балканбиосерт“ ООД в Пловдив (http://balkanbiocert.com/bg/).
Практическата част се проведе на 21 и 22 юли и включваше посещение на три биологични ферми в Ловешка област. За тази част от лятната школа отговаряше Татяна Стойкова, член на УС на Фондация ФАЕЛ. Най-напред бе посетена биофермата на Иван и Росица Данчеви в с. Добродан. Посещението започна с кратко представяне на фермата. Г-н Тянко Христов, консултант от фондация „Биоселена“ в Карлово (http://bioselena.com/), разказа за дългият път, който фермата в село Добродан е изминала, докато получи сертификат за биологично отглеждане на крави. С голям интерес учениците от Професионалната гимназия по селско стопанство „Сергей Румянцев“ се запознаха на практика с особеностите, които отличават биологичното отглеждане на животните от конвенционалното животновъдство

.

ЛШБ 2016-1

 

Фермата на Данчеви има и друго важно постижение – внедрен е проект за енергийна ефективност, който дава възможност да се затопля вода за измиване на млекопроводната система, за да се избегне микробиологично замърсяване на млякото. Системата използва три източника на енергия – остатъчната топлина от охлаждането на топлото мляко, слънчева енергия и котел с екопелети. Те се използват само тогава, когато другите два източника на енергия не са достатъчни.
Посетена бе и Биоферма Абланица ЕООД в село Абланица. В това предприятие се отглеждат изцяло по пасищен метод пилета, кокошки, прасета, зайци и телета. Управителката г-жа Гергана Петкова придружи групата от ученици и им разказа подробно за начините на отглеждане на различните животни и за трудностите, които се срещат при въвеждането на биологичното производство. Тези трудности обаче не са я обезсърчили и биофермата вече може да се похвали със значителни постижения, видни и на сайта й в интернет (http://www.sunnyfarm.bg/).

 

ЛШБ 2016-3

 

След това участниците в лятната школа посетиха биологичната орехова градина на Мирослав Мирчев в с. Дълбок Дол. Той разказа за особеностите на биологичните методи за отглеждане на плодни дървета и най-вече за екологичните средства за борба със заболяванията по дърветата и за преработка на плодовете.
Накрая, на 22 юли след обяд, имаше тържественото закриване на Лятната школа по биоземеделие. Присъстваха представители на ФАЕЛ и учители от Професионалната гимназия по селско стопанство. Десет ученика от гимназията получиха сертификати за успешно завършване на школата. Те бяха поздравени от директорката на гимназията г-жа Румяна Георгиева и от председателя на УС на ФАЕЛ проф. Хаджиниколов.

 

ЛШБ-6

Дървопреработватели от Ловеч посетиха швейцарски фирми с помощта на

Фаел

(Поместено на сайта на Ловеч днес)

Представители на 4 фирми от Ловеч: ЕТ „ВААС – Асен Попов”, „Галакс М“ ЕООД“, „Ди Ди Ди“ ЕООД, „ЕТ „Станислав Стойков – 2002“ посетиха Швейцария в рамките на бизнесмисия, организирана от Фондация ФАЕЛ.

Една от целите на бизнесмисията бе посещението на Фондация HIOB в град Стефисбург, с която Фондация ФАЕЛ поддържа дългогодишни отношения. Фондация HIOB е специализирана в рециклирането и продажбата на машини втора употреба. Бизнесмените от Ловеч разгледаха рециклираните машини в склада на фондацията и проявиха интерес да закупят някои от тях, които са подходящи за техния бизнес – дървопреработването.
При проведеното посещение в мебелна фабрика „Ритер“ в град Сефтиген дървопреработвателите от Ловеч бяха запознати с организацията на работата във фабриката и с номенклатурата на производството. Групата разгледа създадената във фабриката изложбена зала.
В град Брюг българските бизнесмени посетиха фирма „Мюлер“, която е специализирана в продажбата на машини и разгледаха складовете с рециклирана техника. Впечатлението бе, че цените на предлаганите тук машини са твърде високи и засега не представляват интерес за българския пазар.
Групата посети и нашето посолството в швейцарската столица Берн. Тук се проведе среща с търговския представител г-жа Анета Груйчева. Обсъдени бяха възможностите за установяване на бизнес отношения между български и швейцарски фирми в областта на производството на мебели и при доставката на дървопреработващи машини.
Общото впечатление от бизнесмисията бе, че развитието на контактите между бизнесмени от България и Швейцария има перспективи, особено в тези отрасли, които са свързани с природата като дървопреработката и производството на мебели.

mebelni109151mebelni109152

Национална кръгла маса „Производство и маркетинг на български биопродукти“
15 юли 2015 г. в Българска стопанска камара в София се проведе Национална кръгла маса, посветена на производството и маркетинга на български биопродукти.

Bio Forum-1

В срещата взеха участие заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев, Добринка Павлова – директор на Дирекция “Биологично земеделие и растениевъдство” към МЗХ, Нели Вълева – старши експерт в същата дирекция, проф. д-р Христина Янчева – зам.-ректор на Аграрен университет – Пловдив, Албена Симеонова – съпредседател на Българска асоциация „Биопродукти“, проф. Димитър Хаджиниколов – председател на Фондация ФАЕЛ. Модератор на форума беше Георги Шиваров – зам.-председател на БСК.
Акцентът в дискусията беше поставен върху популяризирането на ползите от биопроизводството, подпомагането на биологичните производители и проблемите на фермери, доставчици и търговци на биопродукти.
Зам.-министър Васил Грудев посочи, че биопроизводството е приоритет на министерството и това се доказва, както със схемите по директните плащания, така и чрез мерките по ПРСР 2014-2020 г. и предимствата, които получава секторът при кандидатстване. Бюджетът за отглеждане на биопродукти е с 5 пъти по-висок от този през предишния програмен период – от 33 млн. евро се увеличава на 152 млн. евро. За първи път се предвижда и финансиране на биоживотновъдството – предвидени са мерки като пасторализъм, опазване на застрашени от изчезване местни породи, биологичното животновъдство и други.
От своя страна, Албена Симеонова посочи, че липсата на цялостна концепция за развитие на биоземеделието е предпоставка за все още недостатъчния интерес към него. Налице е и недостатъчна информираност относно възможностите за подпомагане на биопроизводството. Според Стоева, необходимо е няколко министерства да работят в синхрон по отношение на политиките за насърчаване и развитие на биоземеделието. В тази връзка тя отправи предложение от името на БА „Биопродукти“ да се въведе изискване по 5% от храните за деца и ученици да са с биопроизход, като по този начин ще се насърчи употребата на биопродукти.
В подкрепа на тезата за участието на всички заинтересовани институции в управлението на политиките за развитие на биоземеделие, проф. д-р Христина Янчева сподели, че вече втора година пловдивският Аграрен университет не успява да събере нужния брой кандидати за специалността „Биоземеделие“ (бакалавър и магистър). В тази връзка тя предложи професията „Биологично земеделие“ да бъде обявена за защитена.
Проф. Димитър Хаджиниколов обърна внимание върху икономическия ефект от развитието на биопроизводството. Според него, вече е време да говорим за отделни стокови ниши като биотекстил, биофармацевтика, биокозметика, биомебели и др. Основен проблем, според проф. Хаджиниколов, е увеличението на добавената стойност, която остава в България. За съжаление в момента се изнасят основно непреработени биопродукти, а предлагането на готови биопродукти у нас е основно от внос. Освен това, почти липсват маркетингови проучвания и активности. Проф. Хаджиниколов също подчерта необходимостта от комплексен подход към биопроизводството (презентацията се прилага по-долу).

Българските биопродукти – къде се къса веригата производство – маркетинг-1

Оферти на ФАЕЛ за малкият бизнес в Казахстан и Узбекистан

На 17 февруари 2015 г. в х-л „Кемпински“ в София председателят на Управителния съвет на Фондация ФАЕЛ проф. Димитър Хаджиниколов се срещна с група предприемачи от Казахстан и Узбекистан. Срещата бе организирана от организацията CEED Bulgaria – това е българският филиал на голямата международна организация Center for Entrepreneurship and Executive Development (CEED), работеща в тясно сътрудничество с групировката Small Enterprise Assistance Funds и с Американската агенция за международно развитие (USAID).

Целта на срещата бе предприемачите от Централна Азия да се запознаят с развитието на малкия и средния бизнес у нас и с програмите за насърчаване на бизнеса. Проф. Хаджиниколов разказа за гаранционните схеми и схемите за рисков капитал и за други инструменти на програмата JEREMIEJoint European Resources for Micro to Medium Enterprises, която се реализира у нас през програмния период 2007 – 2013 г. с помощта на Европейския инвестиционен фонд. След това се състоя беседа относно основните пречки пред малкия бизнес и пътищата за тяхното преодоляване.

От името на Фондация ФАЕЛ бе представена оферта за обучение в България на предприемачи от Централна Азия по следните направления: производство и пласмент на биопродукти, екологичен и селски туризъм, малки мебелни предприятия, производство на нови млечни продукти.

В срещата участваха по 5 представители на фирми от Казахстан и от Узбекистан от следните отрасли: дизайн и обзавеждане, транспортна логистика, производство на пчелен мед, производство на мебели, строителство и др.

1-1